Информация за Скарлатина от Д-р Вероника Гаджовска

10 януари 2025Д-р Вероника Гаджовска

Д-р Вероника Гаджовска споделя важна информация за скарлатината и как да се справим с нея.

Източник: 24 часа

Отрицателният резултат не я отхвърля, но наличието на клинични симптоми на скарлатина е най-важно.

Затова диагнозата трябва да бъде поставена само след преглед от лекар, съветва специалистът по инфекциозни болести и специализант по педиатрия от лечебното заведение.

Интервю с Д-р Гаджовска

- Д-р Гаджовска, при какви клинични симптоми се поставя диагнозата скарлатина, тъй като сме свидетели на това, че позитивният тест не винаги означава, че детето е болно от скарлатина?

• Скарлатината е заболяване, което се среща предимно във възрастта между 3 и 13 години. Тя протича с типични признаци – гърлобол, висока температура и обрив, а понякога коремна болка и повръщане. Промените в гърлото (огненочервен цвят), езикът (т. нар. „ягодов“ език) и обривът (ситен, розово-червен, предимно в областта по гърдите, крайниците и бузките) са характерни и лесно се разпознават, затова и не винаги е необходимо провеждането на изследвания, които категорично да го потвърдят. Добре би било, обаче да се назначат стандартни такива – кръвна картина с диференциално броене (ПКК с ДКК) и възпалителен показател (CRP), тъй като те биха послужили за определяне на тежестта на инфекцията. Като ориентир в диагнозата служи „Стреп-тестът“ (резултат в рамките на 10-15 минути). Той може да бъде направен в лаборатория, лекарският кабинет или в дома. Златният стандарт, обаче за поставяне на диагнозата е микробиологичното изследване на материал, взет от гърлото и отнема около три работни дни. Антистрептолизиновият титър (AST), пък е показател, който може да ни даде ретроспективно информация, че пациентът вече е боледувал от стрептокок или че се касае за усложнения.

- Наличието на позитивен бърз тест при съмнение за скарлатина трябва ли задължително да се потвърди с микробиологично изследване на гърлен секрет?

• Когато детето има всички симптоми, сигурен Контакти с болно дете от скарлатина и Стреп-тестът се окаже положителен – диагнозата е ясна. Когато, обаче лекуващият лекар има съмнение в това отношение (детето скоро е боледувало от скарлатина, липсва сигурен Контакти с болни или симптомите не са типични), е задължително да се направи микробиологично изследване на гърлен секрет преди започване на антибиотичното лечение. Освен че ни помага с поставянето на диагнозата, гърленият секрет ни дава информация дали е подходящо лечението.

- Колко време при позитивен бърз тест и микробиологичното изследване детето е заразно и може да разболява други хора?

• По принцип, пациентите са най-заразни още преди появата на симптомите - в края на инкубационния период, който е около четири до осем дни. А, 24 часа след започване на антибиотика, заразността драстично намалява.

- Какви други заболявания се причиняват от бета хемолитичния стрептокок?

• Бета-хемолитичните стрептококи от група А са причинители на стрептококовият фарингит, тонзилит (ангина), синузит, отит на средното ухо, пневмония, еризипел, импетиго, целулит, некротизиращ фасциит, остеомиелит, стрептококов менингит, септицемия. Тежка форма на протичане на усложнената стрептококова инфекция е синдромът на токсичен шок.

- Ако има наличие на бактерията, а няма сиптоматика трябва ли детето да се изолира - в случаи при които се изследва защото е Контактино на болен?

• Ако в детската градина или училище детето е било Контактино на друго заболяло дете, е задължително да бъде наложена карантина. Тя се определя от РЗИ и нейната цел е да наложи мерки за ограничаване разпространението на заболяването: ограничаване на Контактиите със здрави деца, ежедневно наблюдение на здравословното състояние на децата, контролира се провеждането на дезинфекционни мероприятия, запознават се децата със стандартните хигиенни правила за намаляване на риска от разпространение на заразни болести (основно миене на ръце, етикет на кихане и кашляне), осъществява се своевременната изолация на деца със съмнение за заразна болест. Ако е Стреп-тест е положителен, но детето няма симптоми, на помощ идва микробиологичното изследване на гърлен секрет, което категорично ще покаже дали то е носител на стрептокока. Носителите също задължително се лекуват с антибиотик и се спазва изолация, тъй като те също разпространяват заразата. Нелекуваните носители също могат да развият усложненията споменати по-горе, затова и лечението не трябва да се поставя под въпрос.

- През какъв интервал в тези случай детето трябва да се тества?

• Както вече споменах, след първите 24 часа на антибиотик, заразността на пациента драстично намалява, но не значи, че детето е напълно здраво и опасността от усложнения не е отминала. Лечението е дълго – 10 дни, а целта му е да предпази от настъпване на усложнения в дългосрочен план. Силно препоръчително е контролно изследване на гърлен секрет (не Стреп-тест!) най-рано 48 часа след спиране на антибиотика, за да се установи дали пациентът е напълно здрав или носител. Ако се изолира Бета-хемолитичен стрептокок от гърленият секрет, въпреки лечението, е добре да се проведе консултация с инфекционист.

- До колко са надеждни бързите тестове?

• Положителният резултат от бързите тестове НЕ поставя диагнозата скарлатина, както и отрицателният резултат НЕ я отхвърля! Важно е наличието на клинични симптоми на скарлатина. Бързите тестове имат висока специфичност (>95%), което ги доближава до тази на микробиологичното изследване. Недостатък на този вид тестове е сравнително ниската чувствителност (80-90%), което определя възможността за фалшиво-положителни резултати. Тестът се влияе и дава фалшиво отрицателен резултат, ако детето е приемало медикаменти (антибиотици, антисептици), след устна хигиена и прием на храна. Поради този факт, е важно при наличие на симптоми диагнозата да бъде поставена след преглед от лекар.

- От какво зависи дали бактерията би се разпространила и при други деца в колектив в детска градина или училище?

• Заболяването се разпространява по въздушно-капков път, чрез Контакти с болни или със замърсени повърхности. За да бъде предотвратено разпространението му е необходимо спазване на добра лична хигиена, често проветряване на общите помещения и изолиране на заболелите. Напоследък се прилагат ваксини, насочени срещу определена група стрептококи.

• По принцип не е задължително всяко дете да боледува от скарлатина. Необходими са някои условия: трябва да има силно токсигенен щам на бактерия, пациентът да е предразположен към боледуване от някаква предхождаща инфекция от същата група и да не е изградил антитела към токсина, отделян от стрептококите.

• Някои деца боледуват само с наличие на гърлобол и температура (стрептококова ангина или тонзилит), а други са само носители на бактериите, без да имат симптоми. Тези пациенти са най-опасни, не само за околните, но и за самите себе си, тъй като разпространяват заразата, като не дават вид на болни. Боледуващите безсимптомно не са застраховани от възникване на усложнения. Като ранни такива може да се наблюдават: перитонзиларен абсцес (в областта около сливиците), възпаление на средното ухо и синусите, мастоидит, пневмония. Съществуват усложнения, които настъпват на по-късен етап: увреждане на сърцето – миокардит, увреждане на ставите – ревматизъм и увреждане на бъбреците – гломерулонефрит. С оглед профилактика на гореспоменатите усложнения, след оздравяване се препоръчва провеждане на следните изследвания: ЕКГ, урина и AST (антистрептолизинов титър).

- В края на януари обикновено се появява нарастване на вълната от заболели от грип. Как обаче родителите да различат симптомите му от тези на други инфекциозни или вирусни заболявания типични за сезона?

• В затворените колективи, каквито са детските, постоянно се наблюдава разпространение на различни инфекциозни заболявания. Тъй като в момента сме в началото на грипната епидемия, а паралелно с нея тече и разпространението на други вирусни и бактериални заболявания, бих искала да апелирам родителите да наблюдават децата си за симптоми, да правят тестове за сезонните респираторни инфекции, своевременно да търсят медицинска помощ и да не започват самолечение, когато няма поставена диагноза. Правилното и навременно лечение, може да предотврати тежки последствия и да доведе до по-бързо излекуване.

Д-р Гаджовска завършва медицина в Медицинския университет в град Плевен. Има придобита специалност по Инфекциозни болести в УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна. От 2023г. е част от екипа на Клиниката по инфекциозни болести, а от 2024г. -специализант по Педиатрия към Детско отделение на УМБАЛ "Софиямед".

Д-р Гаджовска е и преподавател по Инфекциозни болести към Софийски университет „Св. Климент Охридски". Работи с възрастни и с деца. Член e на Български лекарски съюз и Българско Дружество по инфекциозни болести. Има редица участия в национални конгреси и семинари по специалността.

Статията е публикувана първоначално във вестник "24 часа". Оригиналната публикация може да бъде намерена на адрес: https://www.24chasa.bg/zdrave/article/19660202