Д-р Вероника Гаджовска

За мен

Здравейте!
Аз съм Д-р Вероника Гаджовска – специалист по инфекциозни болести с над 8 години стаж по специалността, също така специализирам педиатрия и съм асистент по инфекциозни болести към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“.

🦠 Защо избрах инфекциозните болести?

Интересът ми се зароди още в 5-ти курс по време на упражненията ми по Инфекциозни болести в Медицински Университет – гр. Плевен. Тогава специалността ме спечели като предизвикателство, което изисква ум, дисциплина и сърце, защото инфекциозните болести умеят да да провокират мислене, съпричастност и отдаденост. Те са онази, специалност, която разчита на очи, на опит, на интуиция и логика, а не само на лабораторни резултати.

Избрах инфекциозните болести, защото в тази специалност има динамика и разнообразие. Тя е непредсказуема и винаги те държи буден – не просто като лекар, а и като мислещ, отговорен човек. Няма два еднакви случая, в повечето случаи го няма стереотипът като „по учебник“ – има търсене, мислене, бързо вземане на решение, но и много човечност.

Още от началото ме привлече това усещане, че инфекциозните болести те карат да мислиш клинично, логично, но и интуитивно. Да свързваш точките, да намираш причината зад симптомите, понякога почти детективски. Харесва ми, че трябва да се довериш на себе си, на опита, но и да си винаги в крак с новостите.

Това, което истински ме е изумявало винаги в тази специалност, е човешкият ѝ мащаб. Инфекциозните болести са всеобхватни не само като органно засягане у конкретния пациент, но и като протичане в различните възрастови групи и като способност да обхванат големи територии на разпространение. Те плашат. Изолират. И точно там е мястото на инфекциониста – не само да лекува, а да обяснява, успокоява, превежда пациента през несигурността.

Работата с инфекциозни пациенти изисква не само знания, а и уважение, такт, разбиране. Именно това ми дава усещането, че присъствието ми има значение. Не просто за изхода от заболяването, а за усещането на човека, че не е сам в труден момент.

Избрах инфекциозните болести, защото в тях открих баланс между наука и човечност. Между логика и съпричастност. Между клиниката и живота такъв, какъвто е.

🩺 Професионални интереси

Професионалните ми интереси са свързани с лечение и превенция на инфекциозни заболявания при пациенти от всички възрастови групи – от ранна детска възраст до напреднала възраст. Моята клинична и научна насоченост обхваща ключови теми в съвременната инфекциозна патология, с фокус върху заболявания с висока обществена значимост и епидемиологичен потенциал.

Основни области на интерес:

  • Профилактика, диагностика и терапия на инфекциозни заболявания във всички възрастови групи, с интегриран подход към пациента.
  • Кърлежо-преносими заболявания, включително лаймска болест – съвременна диагностика и лечение.
  • Антимикробна резистентност – ангажираност към прилагане на принципите на рационалната антибиотична терапия.
  • Новопоявяващи се и възобновяващи се инфекциозни заболявания – следене на глобални епидемиологични тенденции.
  • Превенция и здравно образование с цел повишаване на информираността относно инфекциозните болести и значението на ваксинопрофилактиката.

📚 👩‍🎓 👨‍🎓 🎓 Защо ме вдъхновява работата със студенти по медицина?

Преподавам инфекциозни болести на български и английски на студенти, които се обучават по специалност „Медицина“ в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ - гр.Варна. Била съм също така асистент в Медицински Университет „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ на студенти от специалностите „Медицина“, „Дентална медицина“, „Здравен инспектор“ и „Медицинска сестра“.

Работата със студенти по медицина е една от най-смислените и зареждащи части от професионалния ми път. Тя ми дава възможност не просто да преподавам знания, а да изграждам клинично мислене, отношение и увереност у бъдещите медици. За мен преподаването не е еднопосочен процес – то е диалог, в който студентите ме предизвикват да виждам добре познатото с нови очи, да търся по-добри начини за обяснение и да надграждам собствените си знания.

Обичам студентите си, и макар и да съм доста строга в преподавателския си модел, виждам че има смисъл. И не, смисълът не е във взетите изпити и написаните шестици, а в способността да ги накарам да мислят, стигайки сами до диагнозата с помощта на критичното мислене, готовността да изслушват и да са до леглото на болния, където е и ключът към поставянето на диагнозата.

🧒 Защо избрах педиатрията като продължение на професионалният ми път?

Работата с деца никога не ми е била чужда. Още по времето на специализацията ми по Инфекциозни болести в УМБАЛ „Св. Марина“ – гр. Варна започнах да работя с най-малките пациенти и така до днес.

Работата с деца ме привлича с дълбочината на човешкия контакт, сложността на клиничното мислене и огромното значение на превенцията. Да лекуваш дете означава да поемеш отговорност не само за физическото му здраве, а и за неговото бъдеще.

Обичам педиатрията, защото в нея медицината среща чистотата и искреността. Децата не симулират, не преувеличават и не усложняват нещата – те боледуват по свой начин, изискващ внимание, търпение и способност да чуваш и виждаш отвъд симптомите. Тази специалност ме учи на изключителна наблюдателност и адаптивност, защото всеки етап от детското развитие носи различен клиничен контекст и подход.

Да бъда част от грижата за детето означава да работя в тясно сътрудничество със семейството. Този взаимен процес на доверие прави всяка среща с пациента по-дълбока и значима.

🔗 Връзката между педиатрия и инфекциозни болести

Децата са основна рискова група за боледуване от инфекции

  • Имунната им система е незряла и тепърва се изгражда.
  • Боледуват често и с различна клинична изява от възрастните.
  • Инфекциите са водеща причина за посещение при педиатър и за хоспитализация.

Много инфекции имат специфично педиатрично протичане

  • Децата реагират по различен начин на вируси и бактерии.
  • Някои инфекции са почти изцяло педиатрични – като морбили, варицела, коклюш, рубеола.

Епидемиология и обществено здраве започват от детските колективи

  • Детските градини и училища често са епидемични точки.
  • Скарлатина, варицела, грип, ентеровируси – всичко тръгва оттам.
  • Знанията по инфекциозни болести позволяват на педиатъра да мисли не само за индивидуалното дете, но и за груповия риск.

Член съм на

  • Член на Българското дружество по инфекциозни болести
  • Член на Българската педиатрична асоциация